19 mar 2017, 17:43

Текстура на сълза

  Poesía
378 1 5

Сълза!

Малка капчица в окото,

с най-простичка структура,

вода и сол, живота овкусяваш,

но друга сложност е кодирана във теб!

 

Прозрачна кръв 

на сърце, захвърлено върху остриета,

заточени с омраза и обида!

 

Летлива капчица,

потекла, за да изгаси кипяща лава,

пареща от наранено осезание!

 

Ропотът

на всяко нервно окончание,

премазано от нагла подигравка!

 

Течен писък

на мълчание, вгорчило

 неразбраната душа на самотата!

 

Огледална смеска,

избликът на чувства, издаваща

горестта ти на света...

 

Горчиш, когато си от болка,

но сладко можеш да солиш,

радост, ако те заражда,

като извор от кристали ромолиш!

 

Свежест изящна на благост!

Роса от ескалиращо въодушевление!

Ликуване на умиление!

Амброзия блажена от сърцето!

 

Сълзите издълбават тъй дълбока диря,

всяка запечатва се във паметта,

независимо от крехката текстура,

с вкуса си преобръщат тленността!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Misteria Vechna Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Точно така; химичният състав на сълзите, предизвикани от различни емоции, е различен. А погледнати под микроскоп - имат различна структура. Винаги присъства малко сол, но има и солено-горчиви, неслучайно се казва "горчиви сълзи".
  • Успех!Със сълза през грях:с воля за любов и смях!😅
  • Харесах!
  • Благодаря, Гавраил! Винаги схващаш същността!
  • С тази крехка текстура
    стихът е за отлична матура.
    Една сълза
    с толкоз невероятни имена.
    Пращам ти пет сълзи за твоята психолаборатория.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...