Телата полудяха
Телата полудяха
и светът се сви.
В твоя лик,
разцъфнал от доволство дяволито.
Телата полудяха
и летят души
в сладък миг, без никой да ги вижда,
... без да виждат -
ослепяха.
Сърцата,
ех, сърцата
се опитват да изскочат,
търсейки пролука там между...
Телата полудяха.
Два оглушели слуха,
не чуващи два бурни дъха,
прииждащи вълни на тласъци,
далеч надхвърлящи нормалното, полезното,
отхвърлили на платонизма красотата.
Телата полудяха.
Страховете надживя ли
в интимен миг,
театър, изживян от двама,
без публика
... романс за двама.
Телата полудяха,
окъпани в ароматна пот,
напрегнати до скъсване
и упоени от флуиден сок,
изпит от устни зажадняли.
Телата полудяха.
Да, от луда страст
... а целомъдрието,
по дяволите целомъдрието, нека да почака!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Иванов Всички права запазени
