28.03.2020 г., 19:25

Телефонна любов (Несподелена)

1.7K 0 0

Телефонът ми звънна

и обади се тя,

в мен по нея безмълвно

луд копнеж закрещя.

 

Но по работа само

тя ме търси, уви,

и любовната рана 

моя все тъй кърви.

 

Явно нулев е шансът

да сме заедно днес –

не ми дава аванси,

няма грам интерес.

 

Но отхвърлил най-накрая

земния палиатив,

ще се връщам във съня ѝ

и ще бъда там щастлив.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...