28.03.2020 г., 19:25

Телефонна любов (Несподелена)

1.7K 0 0

Телефонът ми звънна

и обади се тя,

в мен по нея безмълвно

луд копнеж закрещя.

 

Но по работа само

тя ме търси, уви,

и любовната рана 

моя все тъй кърви.

 

Явно нулев е шансът

да сме заедно днес –

не ми дава аванси,

няма грам интерес.

 

Но отхвърлил най-накрая

земния палиатив,

ще се връщам във съня ѝ

и ще бъда там щастлив.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...