Телефонът ми звънна
и обади се тя,
в мен по нея безмълвно
луд копнеж закрещя.
Но по работа само
тя ме търси, уви,
и любовната рана
моя все тъй кърви.
Явно нулев е шансът
да сме заедно днес –
не ми дава аванси,
няма грам интерес.
Но отхвърлил най-накрая
земния палиатив,
ще се връщам във съня ѝ
и ще бъда там щастлив.
© Атанас Димитров All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
