17.03.2004 г., 21:08

Теменужки

1.5K 0 0

Саксия свежи теменужки
получих за рожденния си ден.
Лилаво-синият им плюш обгръща
и топли леденото ми сърце.
Напомнят ми очи, нявга обичани
и аромат лек, до болка познат.
Очи дето вече не мога да виждам,
защото времето не тръгва назад.
И все пак поне Те са щастливи,
че с мойта обич в саксия... са запазени,
а колко други като тях красиви
от нечий крак...незнайни....са погазени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепа Деличева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...