23.10.2006 г., 11:05

Теменужна нощ

1.1K 0 15
Теменужна нощ се спуска с тайнствена феерия,

сливат се пространство, време, чувства и материя...

Нежен полъх са ръцете - наелектризиращ,

устните - тръпчиво вино сякаш дегустират...

Странно, но се заличиха бъдеще и минало,

на часовника стрелките в мрака са застинали,

всичко спря да съществува...Само аз и ти сме...

Във прегръдка, чак до болка, силно ме притискаш...

Твоят ритъм на сърцето - в мене запулсира,

тъй  всевластна е страстта ти, че дъхът ми спира...

Теменужени воали дълго ще сънувам,

и в съня си теменужно пак ще те целувам...
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дидислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотно е...като че ли понякога забравям някой от нещата които са важни в живота и е хубаво да прочета подобно нещо,за да "сляза на земята".
  • Перфект!
  • Очарователен стих, Дидислава!
  • Много е нежно!
  • Отива ти това име Теменужка! Успявам да си го представя - теменужени воали в теменужена нощ, но според мен дори само целувките да са такива, ще направят всичко останало теменужено! Но тях трябва да ги усетя...не мога да си ги представя
    Единствено не ми харесва, че виното е "скъпо". Според мен може да е старо, младо, ухайно, гъсто, черно, тръпчиво, отлежало, вкусно, тежко, благо, руйно, струйно, стогодишно, пивко, омайно, сладко.....ецетера...но не и скъпо....но ти по добре си знаеш! Не ,че ще спестяваме от виното , де...
    Поздрав!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...