23 окт. 2006 г., 11:05

Теменужна нощ

1.2K 0 15
Теменужна нощ се спуска с тайнствена феерия,

сливат се пространство, време, чувства и материя...

Нежен полъх са ръцете - наелектризиращ,

устните - тръпчиво вино сякаш дегустират...

Странно, но се заличиха бъдеще и минало,

на часовника стрелките в мрака са застинали,

всичко спря да съществува...Само аз и ти сме...

Във прегръдка, чак до болка, силно ме притискаш...

Твоят ритъм на сърцето - в мене запулсира,

тъй  всевластна е страстта ти, че дъхът ми спира...

Теменужени воали дълго ще сънувам,

и в съня си теменужно пак ще те целувам...
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дидислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страхотно е...като че ли понякога забравям някой от нещата които са важни в живота и е хубаво да прочета подобно нещо,за да "сляза на земята".
  • Перфект!
  • Очарователен стих, Дидислава!
  • Много е нежно!
  • Отива ти това име Теменужка! Успявам да си го представя - теменужени воали в теменужена нощ, но според мен дори само целувките да са такива, ще направят всичко останало теменужено! Но тях трябва да ги усетя...не мога да си ги представя
    Единствено не ми харесва, че виното е "скъпо". Според мен може да е старо, младо, ухайно, гъсто, черно, тръпчиво, отлежало, вкусно, тежко, благо, руйно, струйно, стогодишно, пивко, омайно, сладко.....ецетера...но не и скъпо....но ти по добре си знаеш! Не ,че ще спестяваме от виното , де...
    Поздрав!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...