Теменужна нощ се спуска с тайнствена феерия,
сливат се пространство, време, чувства и материя...
Нежен полъх са ръцете - наелектризиращ,
устните - тръпчиво вино сякаш дегустират...
Странно, но се заличиха бъдеще и минало,
на часовника стрелките в мрака са застинали,
всичко спря да съществува...Само аз и ти сме...
Във прегръдка, чак до болка, силно ме притискаш...
Твоят ритъм на сърцето - в мене запулсира,
тъй всевластна е страстта ти, че дъхът ми спира...
Теменужени воали дълго ще сънувам,
и в съня си теменужно пак ще те целувам...