23 oct 2006, 11:05

Теменужна нощ

  Poesía
1.1K 0 15
Теменужна нощ се спуска с тайнствена феерия,

сливат се пространство, време, чувства и материя...

Нежен полъх са ръцете - наелектризиращ,

устните - тръпчиво вино сякаш дегустират...

Странно, но се заличиха бъдеще и минало,

на часовника стрелките в мрака са застинали,

всичко спря да съществува...Само аз и ти сме...

Във прегръдка, чак до болка, силно ме притискаш...

Твоят ритъм на сърцето - в мене запулсира,

тъй  всевластна е страстта ти, че дъхът ми спира...

Теменужени воали дълго ще сънувам,

и в съня си теменужно пак ще те целувам...
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дидислава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страхотно е...като че ли понякога забравям някой от нещата които са важни в живота и е хубаво да прочета подобно нещо,за да "сляза на земята".
  • Перфект!
  • Очарователен стих, Дидислава!
  • Много е нежно!
  • Отива ти това име Теменужка! Успявам да си го представя - теменужени воали в теменужена нощ, но според мен дори само целувките да са такива, ще направят всичко останало теменужено! Но тях трябва да ги усетя...не мога да си ги представя
    Единствено не ми харесва, че виното е "скъпо". Според мен може да е старо, младо, ухайно, гъсто, черно, тръпчиво, отлежало, вкусно, тежко, благо, руйно, струйно, стогодишно, пивко, омайно, сладко.....ецетера...но не и скъпо....но ти по добре си знаеш! Не ,че ще спестяваме от виното , де...
    Поздрав!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...