Oct 23, 2006, 11:05 AM

Теменужна нощ

  Poetry
1.1K 0 15
Теменужна нощ се спуска с тайнствена феерия,

сливат се пространство, време, чувства и материя...

Нежен полъх са ръцете - наелектризиращ,

устните - тръпчиво вино сякаш дегустират...

Странно, но се заличиха бъдеще и минало,

на часовника стрелките в мрака са застинали,

всичко спря да съществува...Само аз и ти сме...

Във прегръдка, чак до болка, силно ме притискаш...

Твоят ритъм на сърцето - в мене запулсира,

тъй  всевластна е страстта ти, че дъхът ми спира...

Теменужени воали дълго ще сънувам,

и в съня си теменужно пак ще те целувам...
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дидислава All rights reserved.

Comments

Comments

  • Страхотно е...като че ли понякога забравям някой от нещата които са важни в живота и е хубаво да прочета подобно нещо,за да "сляза на земята".
  • Перфект!
  • Очарователен стих, Дидислава!
  • Много е нежно!
  • Отива ти това име Теменужка! Успявам да си го представя - теменужени воали в теменужена нощ, но според мен дори само целувките да са такива, ще направят всичко останало теменужено! Но тях трябва да ги усетя...не мога да си ги представя
    Единствено не ми харесва, че виното е "скъпо". Според мен може да е старо, младо, ухайно, гъсто, черно, тръпчиво, отлежало, вкусно, тежко, благо, руйно, струйно, стогодишно, пивко, омайно, сладко.....ецетера...но не и скъпо....но ти по добре си знаеш! Не ,че ще спестяваме от виното , де...
    Поздрав!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...