sorris0 (Сюзън Смърт)
176 415
22.12.2009 г., 22:02 ч.

Темперамент - меланхолик 

  Поезия » Друга
577 0 2

Не съм това,
което искам,
нито онова,
което бях.
Съдбата си
безсмислена
оплаквам
за пореден път.
Не искам вече
да хабя сълзите си
за наивни,
изгубени мечти.
Чакам някой,
който да разбира
лудите ми
алегории.

 

Крия се
в езотеричния си свят,
херметически затворен.
Имам нужда от любов
и изпадам в абстинентна криза.

 

И се мразя
за пореден път.

© Сюзън Смърт Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хей, това стихче го почувствах много близко, много е истинско и готино
  • Не се питеснявай! Има хора, които могат да положат глава на твоето рамо, и те ценят много като най-сърдечен приятел, въпреки че не винаги го показват. Това, че хората не те опознават, колкото искаш, не означава, че не зачитат твоята ценност. Дори мисля, че те харесват повече, отколкото можеш да си представиш, защото твоята ценност за тях е странна и необяснима, както теб. Сигурен съм, че ако се опиташ да споделиш искрено твоята сърдечност, много хора ще приветстват това с готовност!
Предложения
: ??:??