sorris0 (Сюзън Смърт)
176 415
Dec 22, 2009, 10:02 PM

Темперамент - меланхолик 

  Poetry » Other
580 0 2

Не съм това,
което искам,
нито онова,
което бях.
Съдбата си
безсмислена
оплаквам
за пореден път.
Не искам вече
да хабя сълзите си
за наивни,
изгубени мечти.
Чакам някой,
който да разбира
лудите ми
алегории.

 

Крия се
в езотеричния си свят,
херметически затворен.
Имам нужда от любов
и изпадам в абстинентна криза.

 

И се мразя
за пореден път.

© Сюзън Смърт All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хей, това стихче го почувствах много близко, много е истинско и готино
  • Не се питеснявай! Има хора, които могат да положат глава на твоето рамо, и те ценят много като най-сърдечен приятел, въпреки че не винаги го показват. Това, че хората не те опознават, колкото искаш, не означава, че не зачитат твоята ценност. Дори мисля, че те харесват повече, отколкото можеш да си представиш, защото твоята ценност за тях е странна и необяснима, както теб. Сигурен съм, че ако се опиташ да споделиш искрено твоята сърдечност, много хора ще приветстват това с готовност!
Random works
: ??:??