sorris0 (Сюзън Смърт)
176 415
22 dic 2009, 22:02

Темперамент - меланхолик 

  Poesía » Otra
564 0 2

Не съм това,
което искам,
нито онова,
което бях.
Съдбата си
безсмислена
оплаквам
за пореден път.
Не искам вече
да хабя сълзите си
за наивни,
изгубени мечти.
Чакам някой,
който да разбира
лудите ми
алегории.

 

Крия се
в езотеричния си свят,
херметически затворен.
Имам нужда от любов
и изпадам в абстинентна криза.

 

И се мразя
за пореден път.

© Сюзън Смърт Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хей, това стихче го почувствах много близко, много е истинско и готино
  • Не се питеснявай! Има хора, които могат да положат глава на твоето рамо, и те ценят много като най-сърдечен приятел, въпреки че не винаги го показват. Това, че хората не те опознават, колкото искаш, не означава, че не зачитат твоята ценност. Дори мисля, че те харесват повече, отколкото можеш да си представиш, защото твоята ценност за тях е странна и необяснима, както теб. Сигурен съм, че ако се опиташ да споделиш искрено твоята сърдечност, много хора ще приветстват това с готовност!
Propuestas
: ??:??