Tempi passati*
Tempi passati*
Къде отива Времето след Края?...
Къде преди Началото било е?...
Аз цял Живот прахосах да узная,
но някъде изгубих се в безброя...
Защо не можем Времето да видим,
макар че тежестта му ни огъва
и трудно ходим и едва се движим
когато то с годините ни спъва?...
Дали не можем Времето да върнем?...
А спомените, боже мой, какво са?...
...Не правим ли с тях опит да обърнем
посоката му- пак да го докоснем?...
И всички недовършени любови,
и всичките капризи на Съдбата
да изживеем страстно и отново
във спомените стари без остатък...
Да тръгнем и в посоки неизбрани
с отказани преди алтернативи
и стъпкали отколешни забрани
да хванем път към нови перспективи:
и Любовта, и виното, и розите,
и дните от Живота- преброените,
и нощите, и секса, и възторзите,
и утрините- да ни върне Времето...
... А в късна нощ щом Болката те свие
и те души безсънието Скъпа,
ела и обещавам да открием
изгубеното щастие по пътя!...
И в спомените пак ще ни докосне
магията на първата ни среща:
със всички незададени въпроси,
с предчувствието, че се случва нещо...
* * *
... Над нас ръмеше залеза замислен,
а Слънцето изящно очертало
през роклята ти силует изчистен
се радваше на младото ти тяло,
но в миг погледнах с погледа на Бога
и те видях във Идващото време:
там друг за теб напалил беше огън...
... Но аз не бях...
... Там нямаше ме мене!...
Коста Качев
*Tempi passati- минали времена, минало
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
