21.08.2012 г., 10:49

Тенис

1.3K 0 5

                                             Тенис

 

                    Една влюбена

                    двойка

                    играе

                    на корта.

                    По движенията

                    отдалече

                    личи,

                    че копнеят

                    да се прегърнат,

                    но са разделени

                    от белите

                    очертания.

 

                    Зелената топка

                    монотонно

                    променя

                    своята орбита.

 

                    Когато

                    влюбените

                    играят

                    тенис,

                    чувствата могат

                    да се оплетат

                    коварно

                    в мрежата,

                    която

                    ги разделя.                        

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Свилен Стоев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми да вървя по пътя на мислите ти!
  • Пишеш много интелигентно... Поезията ти ми напомня на един точно определен стил в рисуването... като се сетя ще ти кажа коой беше. Продължавай в същия дух. Много модерно звучиш.
  • ... какво по-хубаво от оплетени чувства...?
  • Ами на крачка е само...през мрежата (времето)
  • Много ми хареса. Чета те и интерес.

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...