10.08.2021 г., 23:10

Теория

336 0 0

Безименна съм днес…

просто вятър…

Без жилище и без адрес,

скришни друмища отмятам

Аз нямам богове

в сянката на пищни храмове

и тежки книги пренаписани,

от стари времена проядени.

В традицията на живота

не търся ничия вина,

не моля никой с охота,

да вярва в щедри божества.

Теориите ми са кратки-

животът ценен дар е тук

съпътстван с чудодейни хватки

господар на всичко в мир и смут.

Песента му е всевечна

скита се през  вси  вселени

проявен веднаж, обича,

да расте в души безбрежни.

Чуй го, той и в теб припява

жизнерадостен, щастлив..

всяка клетка отброява

радостта, да бъдеш жив

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...