10 ago 2021, 23:10

Теория

  Poesía
344 0 0

Безименна съм днес…

просто вятър…

Без жилище и без адрес,

скришни друмища отмятам

Аз нямам богове

в сянката на пищни храмове

и тежки книги пренаписани,

от стари времена проядени.

В традицията на живота

не търся ничия вина,

не моля никой с охота,

да вярва в щедри божества.

Теориите ми са кратки-

животът ценен дар е тук

съпътстван с чудодейни хватки

господар на всичко в мир и смут.

Песента му е всевечна

скита се през  вси  вселени

проявен веднаж, обича,

да расте в души безбрежни.

Чуй го, той и в теб припява

жизнерадостен, щастлив..

всяка клетка отброява

радостта, да бъдеш жив

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Сотирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...