10 ago 2021, 23:10

Теория

  Poesía
337 0 0

Безименна съм днес…

просто вятър…

Без жилище и без адрес,

скришни друмища отмятам

Аз нямам богове

в сянката на пищни храмове

и тежки книги пренаписани,

от стари времена проядени.

В традицията на живота

не търся ничия вина,

не моля никой с охота,

да вярва в щедри божества.

Теориите ми са кратки-

животът ценен дар е тук

съпътстван с чудодейни хватки

господар на всичко в мир и смут.

Песента му е всевечна

скита се през  вси  вселени

проявен веднаж, обича,

да расте в души безбрежни.

Чуй го, той и в теб припява

жизнерадостен, щастлив..

всяка клетка отброява

радостта, да бъдеш жив

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Сотирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...