10 авг. 2021 г., 23:10

Теория

343 0 0

Безименна съм днес…

просто вятър…

Без жилище и без адрес,

скришни друмища отмятам

Аз нямам богове

в сянката на пищни храмове

и тежки книги пренаписани,

от стари времена проядени.

В традицията на живота

не търся ничия вина,

не моля никой с охота,

да вярва в щедри божества.

Теориите ми са кратки-

животът ценен дар е тук

съпътстван с чудодейни хватки

господар на всичко в мир и смут.

Песента му е всевечна

скита се през  вси  вселени

проявен веднаж, обича,

да расте в души безбрежни.

Чуй го, той и в теб припява

жизнерадостен, щастлив..

всяка клетка отброява

радостта, да бъдеш жив

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валя Сотирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...