теория на смъртта

3.07.2014 г., 14:41 ч.

Поезия » Философска

436 0 3

Смъртта ми беше нежна и красива,
мракът ме обгърна за последен път,
за миг проблясна светлинка игрива,
светкавично отне сетния ми дъх.
Очите потъмняха,
усмивка на лицето се разля,
алените устни побеляха,
кървавата рана заздравя.
Седя забравена от Бога,
от хората и от природата дори,
тялото ми бавно се разлага,
но усмивката стои.
Човешките теории за Рай и Ад...
Били са плодове на болен мозък.
Там има само тъмнина
и куклите, направени от восък.
Но сега съм много по-добре,
лежа в повяхващата жълтеникава трева,
усмивката мъртвешка не угасва,
трупът ми чака своята съдба.
Смъртта ми беше нежна и красива,
мракът ме обгърна за последен път,
за миг проблясна светлинка игрива,
светкавично отне сетния ми дъх.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Dreamy1 (Венцислав Иванов)

2014-07-08T01:02:22+03:00

http://vbox7.com/play:4da80b30
Patrizzia (Надежда Ангелова)

2014-07-03T16:42:41+03:00

Настръхнах!Няма нищо нежно и красиво в смъртта,има само неизбежно.
zelenvik (Виктор Добрин Димитров)

2014-07-03T16:03:22+03:00

връщал ли си се оттам?
смърт и живот, мрак и светлина
две страни на една монета...
единство...
опит за излизане оттеория. не се е получило.
не погледнах възраст. теории.
интересно е, кое е накарало млад човек да пише темата?! )))