теория на смъртта
Смъртта ми беше нежна и красива,
мракът ме обгърна за последен път,
за миг проблясна светлинка игрива,
светкавично отне сетния ми дъх.
Очите потъмняха,
усмивка на лицето се разля,
алените устни побеляха,
кървавата рана заздравя.
Седя забравена от Бога,
от хората и от природата дори,
тялото ми бавно се разлага,
но усмивката стои.
Човешките теории за Рай и Ад...
Били са плодове на болен мозък.
Там има само тъмнина
и куклите, направени от восък.
Но сега съм много по-добре,
лежа в повяхващата жълтеникава трева,
усмивката мъртвешка не угасва,
трупът ми чака своята съдба.
Смъртта ми беше нежна и красива,
мракът ме обгърна за последен път,
за миг проблясна светлинка игрива,
светкавично отне сетния ми дъх.
© Лина Аюби All rights reserved.
