Теория на Вечността

Теория на Вечността 

 (поема)

                   Преди 13.8 милиарда години Големият взрив

             е създал Вселената, Времето и Пространството.

             И от тогава нито един атом не е създаден и уни-

             щожен. Едни и същи атоми кислород са дишали и

            динозаврите, и Клеопатра, и Микеланджело, и ди-

            шаме сега ние... Трудно осъзнаваме Вечността!...

            А ще пребиваваме в нея, но вече като атоми!...

 

1.1. Навярно щото приближавам

ли вече пóдстъпа към Бога,

започнал съм да разсъждавам

сега за Вечността с тревога...

 

1.2.И за Страстта, защото няма

Живота как да съществува,

акó ли мъж с жена по двама

във лунна нощ не се вълнуват,

 

и Тя загледана в Луната

не Го целуне импулсивно

обсебени от светлината-

божествено, интуитивно,

 

и по пътеката, където

Луната ветрове рисува,

и свети прелестно морето-

не тръгват без да се страхуват.

 

2.1. Твърдят: не божия намеса,

а Взрив- Светът за нас направи...

Добре, но боговете де са?...

И тях ли  тоя взрив  остави!...

 

2.2. На прачовеците в телата

навярно мълнии космични

са сътворили и Душата

с инстинктите ѝ еротични,

 

защото Оня взрив направил

моментно толкова Вселени-

поспрял е миг и ни добавил,

и Страст: Живот да си заченем...*

 

3.1. Но имаме конфликт с Душата,

че тя за Вечност си мечтае

алá затворена в телата:

заключеница-клета тя е...

 

3.2. И за това със нетърпение

мечтае си (но се преструва)

сама как в друго измерение

със богове ще си общува...

 

4.1. ...Обаче аз се притеснявам,

че „изтървем” ли я Душата ни,

за нас единствено остава:

безсмъртието като атоми...

 

4.2. ... но през пространствата вселенни,

и гравитациите властни,

ще пренесем ли с чувства земни

в живота нов, човешки страсти?...

 

5.1. ... и как ще стане без душите,

че атомите са с голяма

енергия в ядрата скрита,

но атомът Душа си няма!...

 

5.2. А пък душите ни единствено

разбират божието слово,

но живото, а не написано

и редактирано изново...

 

6.1. От цялото Вселенно време-

не знам защо така нищожни

частици нам са  отредени

и с правила безумно сложни...

 

6.2.  Но правим се на философи

изпращаме ли вече „първите”

нашепвайки банални строфи,

че във Духът ни е безсмъртието...**

 

7.1.  Животът е: в Сегашно време,

а бъдещето е в мечтите,

но миналото е с проблеми

във спомени полуизтрити...

 

7.2. И двете заедно обаче:

мечти и спомени събрани,

не могат да разсеят здрача

на мислите ми разпиляни.

 

8.1.  Животът, който ни е даден

е най-красивата легенда,

но всеки жрец със тон омаен

на Своя бог е дал в аренда...

 

8.2. Дори Човешката безкрайност

на Времето, е разделена...

И всеки Бог дели от тая:

фактически една Вселена...

 

9.1. И ето ни сега мистерия:

застанали сме пред стената

на Вечността, и във истерия

си искаме Страстта с Душата...

 

9.2. А хората се разможили

броят се вече милиарди,

как може всеки (боже мили!)

Душата своя да оварди...

 

9.3. Объркани безсилно стенем

и бавно влачим се към гроба...

А нов живот ако заченем?...

Душата има ли утроба?...

 

9.4. И тъй: с Душата ли се раждаме,

илѝ след туй я припознаваме?...

А пък когато се прераждаме-

с Душата стара ли оставаме?...

 

9.5. Когато пък грешим с телата си

защо Душата да е грешна?

А не броим ония гратиси,

когато с прошка тя ни среща!...

 

9.6. ... А щом Душата е бесмъртна,

къде ѝ губят се следите?

Къде са днес на всички мъртви

живели някога, Душите?...*

 

9.7.  Къде са (да речем) Душите

на Цезар и на Клеопатра?...

Дали са нейде всред звездите

и днес в любовната си шатра?...

 

А щом със Буренът на времето

обрастнат пътища, пътеки,

следите даже то ни взема,

които тук оставя всеки.

 

И мъчим се да ги заместим:

строим могили,  пирамиди

надявайки се с тях известие

да пратим в идните години...

 

За да се помни, да се знае,

че сме намерили пролука

в посока: Вечността, Безкрая-

и сме били, и ще сме тука!...

 

... но стигат толкова въпроси!...

Освен един по тази тема:

„На идващите кой ще носи

Души и от къде ще взема?...”

 

Епилог:

.. но спуска Времето завесата,

че Драмата е изиграна...

... А  „пушката от първо действие”:

– гърми, но все недоразбрана!...

 

 

29.05.2016                                                                        

*Живота е зароден преди около 4 милиарда години.

До сега са живели около 40 хиляди човешки поколения.

**цялата човешка История се е случила и се случва

в един неосъзнаван, безкрайно малък отрязък от  

 последните течащи мигове на  Времето.