4.05.2012 г., 9:22

Терапия

741 0 1

(из цикъла „Вицове в рими”)

Закъса го бай Пешо тези дни!
Дали от изобилните салати,
дали защото климата смени,
(премести се на село), от водата,

от агнешкото дето за Великден
след постите си хапна, или друго
подгони го, не зная, ала видно
(тъй под сурдинка милата съпруга

на Пешо сподели), от две недели
човека не излиза от клозета…
диария го мъчи, и по цели
кошмарни часове клечи… „Заето”

написа даже на една табела
и я овеси вънка на вратата.
Накрая се реши… в града от село
прибра се той и при една позната,

на булката му, докторка отиде.
Прегледа го жената и изписа
рецепта дълга. Пожела да види
какъв ще е ефекта и… нали са

добри познати… каза му след време
да мине пак на преглед. Пешо купи
лекарствата, но за беда да вземе
с рецептите да сбърка. С тези лупи

където носи, нещо не видя
човечеца, и антидепресанти
в аптеката си купи за беда…
След седмица видях го до сайванта,

че дялка нещо. Рекох му; „Бай Пешо,
премина ли ти? Ходи ли в града
на преглед пак?” Отвърна: „Вчера беше
денят за преглед, но не ходих… Да

не ходих, комшу… Да ти кажа честно,
от хапчетата дето пия тука,
не ми премина… пак се цапам лесно…
посран си ходя, но ми хич не пука!”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Май доста хора в нашето "мило" ежедневие са на този хал...."посран си ходя, но ми хич не пука!"

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...