27.11.2014 г., 19:41

Терзание и мисъл

474 0 0

Покой да мечтаеш и лунносветъл пейзаж,
на който звездите една подир друга
близки, далечни, никой не знае,
сърдито, чак жално премигват зловещо.
А аз все си мислех, горките - простете,
търсят пространство толкова чисто,
че да могат свободно, без укор и гняв,
в майската вечер, естествено топла,
с пламъци тежки да заблестят.
Какво си въобразявам покой да мечтая,
въпрос на поглед и стандарт на живот,
на човешки лъжи и гаври прикрити,
на плоска мисъл и думи без смисъл,
аз ли посочих, или всички в едно,
че това състояние странно било?
Как да премина през всичките мъки,
през всичкия тленен и безпощаден позор,
без да направя, както искайте го наричайте,
гнусен, болезнен, оловен отвор?
Надежда ли чувам за новия ден,
или полъх горещ на пустинния ред,
във който ни капка дъждец не посипа,
дълбоко засрамения "стар човек".
Нижат се дните и заедно със тях 
войните прекъсват и сепват света.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...