Покой да мечтаеш и лунносветъл пейзаж,
на който звездите една подир друга
близки, далечни, никой не знае,
сърдито, чак жално премигват зловещо.
А аз все си мислех, горките - простете,
търсят пространство толкова чисто,
че да могат свободно, без укор и гняв,
в майската вечер, естествено топла,
с пламъци тежки да заблестят.
Какво си въобразявам покой да мечтая,
въпрос на поглед и стандарт на живот,
на човешки лъжи и гаври прикрити, ...