Терзанието на поета
Терзанието на поета
В красивата, смирена, малка
душа, потръпваща в захлас,
поетът чу, че ще е жалко
да си замине в този час.
Той силно иска да живее,
да диша, да твори безкрай.
С душата си да проумее,
че тук е търсеният рай.
Че той ни чака, светъл, чист,
отворил портите широко,
че в знанието на мрак лъчист
излишно газим надълбоко.
Че светло е в душата нова,
обърната към светъл друм,
че само нужна е обнова
на стария, вгорчил се ум.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нико Ников Всички права запазени
