В красивата, смирена, малка
душа, потръпваща в захлас,
поетът чу, че ще е жалко
да си замине в този час.
Той силно иска да живее,
да диша, да твори безкрай.
С душата си да проумее,
че тук е търсеният рай.
Че той ни чака, светъл, чист,
отворил портите широко,
че в знанието на мрак лъчист
излишно газим надълбоко.
Че светло е в душата нова,
обърната към светъл друм,
че само нужна е обнова
на стария, вгорчил се ум.
© Нико Ников All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
