Тези очи
Тези големи сини очи,
в които всяка сутрин се оглеждам,
В които падат, води греят лъчи -
страх ме е да ги поглеждам.
Може лъчите силни да ме запалят
и цялата да изгоря.
Може водите дълбоки да ме удавят
и сладостно-горчиво да умра.
Но какво искат да ми кажат
тези очи красиви?
Какво ли имат да разкажат
от дните тъжни, сиви?
Не са нужни думи – вече разбрах!
Очите сини винаги те издават -
тези очи - в тях викат болка и страх...
Очи, които сега ме предават!
© Веселина Стоянова Всички права запазени