Затвори за малко очите си.
Тези сини метличини,
дето с обич се взират
в лицето ми,
дето сластно се плъзгат
по тялото.
Затвори за малко очите си.
Тези бляскави паячета,
дето усърдно предат
тънки нишки
и обвързват ме цялата.
Затвори ги... поне,
когато се любим...
Всяка моя мимика,
жест и желание
блъскат се в тях
и ти настървено попиваш ги.
Затвори ги, да не виждат
сълзите ми, когато
премалявам от обич,
а тебе загръща те мрак.
Затвори ги за малко.
© Галя Николова Всички права запазени