22.12.2012 г., 19:58  

The Arrival*

1.6K 1 45

Далеч отнякъде прозина се прибоят.
Вълна със синкав писък се разби,
зачена в грях и в морските покои
стихна. В раковина да се прероди.
Един делфин видя я и се влюби.
Морето се престори, че заспива –
свали от пяната си рижи пеперуди
и презглава зави се със ефира.
Раковината се сви в родилни мъки,
недра разтвори... Небето посивя
и отдалеч се чу гръмовен тътен,
вселената се свря в една ръка...
На пръсти тишината се повдигна,
за да повика сестра си, волността.
Със шепот на копита тя пристигна
и грива облачна в небето разпиля.
А раковината сбогува се с прибоя,
доволна, че го бе дарила със крила
и отлетя да търси щастието свое.
Морето засия. В делфинова мъгла.

По едноименната картина на pantommind (Драго):

The Arrival

 


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Донова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Никола, аз ти благодаря от сърце за интереса, който проявяваш към стиховете ми! Прочетох твоето и ще ми е приятно, ако видя и останалите!
  • Тинтири, това ти е най доброто!!!
    вселената се свря в една ръка...
    ТАЛАНТЛИВО!
  • Докато не видя, не вярвам! :P
  • Аз мога и с две
  • Хриси, благодаря ти от сърце, миличка!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...