Dec 22, 2012, 7:58 PM  

The Arrival*

  Poetry
1.6K 1 45

Далеч отнякъде прозина се прибоят.
Вълна със синкав писък се разби,
зачена в грях и в морските покои
стихна. В раковина да се прероди.
Един делфин видя я и се влюби.
Морето се престори, че заспива –
свали от пяната си рижи пеперуди
и презглава зави се със ефира.
Раковината се сви в родилни мъки,
недра разтвори... Небето посивя
и отдалеч се чу гръмовен тътен,
вселената се свря в една ръка...
На пръсти тишината се повдигна,
за да повика сестра си, волността.
Със шепот на копита тя пристигна
и грива облачна в небето разпиля.
А раковината сбогува се с прибоя,
доволна, че го бе дарила със крила
и отлетя да търси щастието свое.
Морето засия. В делфинова мъгла.

По едноименната картина на pantommind (Драго):

The Arrival

 


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Донова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Никола, аз ти благодаря от сърце за интереса, който проявяваш към стиховете ми! Прочетох твоето и ще ми е приятно, ако видя и останалите!
  • Тинтири, това ти е най доброто!!!
    вселената се свря в една ръка...
    ТАЛАНТЛИВО!
  • Докато не видя, не вярвам! :P
  • Аз мога и с две
  • Хриси, благодаря ти от сърце, миличка!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....