9.08.2023 г., 17:15

The end

663 0 0

И ето, края му се вижда.

Дори и от вълните вече не долавям шум.

Прочетох и поредната си книга.

Почивката превърна се в албум.

 

Вкуса на сол в устата се загуби.

И пясъка изчезна, някъде , не скърца.

Гласа на чайките са вече някакви заблуди.

И слънчезащитното ми вече свършва.

 

Но беше си добре почивката, не се оплаквам много.

Забравихме за малко монотонния живот.

От утре пак започва ежедневието строго

И работа с много, много пот.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Hristov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...