И ето, края му се вижда.

Дори и от вълните вече не долавям шум.

Прочетох и поредната си книга.

Почивката превърна се в албум.

Вкуса на сол в устата се загуби.

И пясъка изчезна, някъде , не скърца.

Гласа на чайките са вече някакви заблуди.

И слънчезащитното ми вече свършва.

Но беше си добре почивката, не се оплаквам много.

Забравихме за малко монотонния живот.

От утре пак започва ежедневието строго

И работа с много, много пот.