9 авг. 2023 г., 17:15

The end

670 0 0

И ето, края му се вижда.

Дори и от вълните вече не долавям шум.

Прочетох и поредната си книга.

Почивката превърна се в албум.

 

Вкуса на сол в устата се загуби.

И пясъка изчезна, някъде , не скърца.

Гласа на чайките са вече някакви заблуди.

И слънчезащитното ми вече свършва.

 

Но беше си добре почивката, не се оплаквам много.

Забравихме за малко монотонния живот.

От утре пак започва ежедневието строго

И работа с много, много пот.

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Hristo Hristov Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...