13.03.2023 г., 22:35  

The final countdown

1.1K 13 5

Днес съм само отсъствие.

Отсъствам от себе си,

от ненужния свят,

от мислите на другите.

Предчувствие без опора

в пещерата на егото...

невидимо островче

в архипелага на заблудите.

Мирисът на бор и ковчег

всяват утеха...

Дъжд с мръсни пръски

е бъдещето

на времето потекло обратно.

Виждам се вече и в насрещния влак.

Countdown до сблъсъка -

в него завинаги вречен съм.

Вариант за резерва -

трагичното разминаване!

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=9jK-NcRmVcw

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Днес съм само отсъствие.

    Отсъствам от себе си,

    от ненужния свят,

    от мислите на другите."

    Силна творба! Поздравления!
  • Истинско,колко точно ,найстина докостваш!Приятелю!
  • Съзнанието за обреченост засилва усещането за празнота и отчуждение! Нужна е смелост и вяра в себе си! Поздравления за силния стих!
  • Велика песен на фона на стих, който те кара да се замислиш. Поздравявам те!
  • Мнимата смърт...Това малко прераждане, което ни връща на повърхността, за да ни напомни, че сме длъжни да продължим...
    Благодаря, Маестро!
    ( За съжаление не мога да отворя линка. 😞)

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...