Ти
Разби сърцето ми...
и ме научи да мисля така!
Докога... докога...
ще разбиваш сърца,
без дори да предполагаш за това?!...
Но, запомни!...
Някога и ти ще разбереш,
как боли от любовта...
Дълбоки рани как зарастват...
Белезите как грозят...
Колко жалко е, когато
от красиви чувства,
парещи сърцето, останат
само спомени горчиви, болка и много тъга...
Горчи, нали?
Боли, когато си сам...
Крещят спомените, когато любовта я няма, няма от нея плам...
Вървя сама по пясъка и отново пиша твоето име...
Пиша любов... пропуснах да изпиша, че не съществува без теб...
Сърцето ми кърви...
Дано кръвта изтече бързо...
За да умра и да спра да чувствам болката...
Която ме убива...
Обичам те! Още те обичам...
Винаги ще те обичам до последния си дъх...
Ти си, беше и ще бъдеш всичко... завинаги!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ГеРиТу Всички права запазени