15.09.2010 г., 9:35 ч.

Ти 

  Поезия
556 0 11

ТИ

 

беше вятърът,

който счупи прозорците

в душата ми,

за да виждам

безкрая.

 

Ти

беше пороят,

който ме отнесе

заедно с пороците ми

в Рая.

 

Ти

запали звездите,

за да светят

в тишината

на забравените.

 

 

А сега

ме питаш

дали те обичам.

Излишно е.

Ти ми беше всичко.

Началото.

Ще си ми

и края...

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??