ТИ
беше вятърът,
който счупи прозорците
в душата ми,
за да виждам
безкрая.
Ти
беше пороят,
който ме отнесе
заедно с пороците ми
в Рая.
Ти
запали звездите,
за да светят
в тишината
на забравените.
А сега
ме питаш
дали те обичам.
Излишно е.
Ти ми беше всичко.
Началото.
Ще си ми
и края...
© Ангел Веселинов Всички права запазени
Асоциирах с това.Поздрав.