ТИ
беше вятърът,
който счупи прозорците
в душата ми,
за да виждам
безкрая.
Ти
беше пороят,
който ме отнесе
заедно с пороците ми
в Рая.
Ти
запали звездите,
за да светят
в тишината
на забравените.
А сега
ме питаш
дали те обичам.
Излишно е.
Ти ми беше всичко.
Началото.
Ще си ми
и края...
© Ангел Веселинов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
