ТИ
беше вятърът,
който счупи прозорците
в душата ми,
за да виждам
безкрая.
Ти
беше пороят,
който ме отнесе
заедно с пороците ми
в Рая.
Ти
запали звездите,
за да светят
в тишината
на забравените.
А сега
ме питаш
дали те обичам.
Излишно е.
Ти ми беше всичко.
Началото.
Ще си ми
и края...
© Ангел Веселинов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
