25.10.2008 г., 9:11

Ти

901 0 2
Ти

Ти си тръгна.
И ми взе страстта!
Страстта да живея.
Страстта да обичам.

Ти си тръгна.
И ми взе любовта!
За да мога
да ти пиша писма " до поискване"!

Ти си тръгна.
Взе ми и силата!
Силата, с която си слагах маски.
Силата, зад която криех тъгата си.

Ти си тръгна.
Взе ми живота!
За да мога просто да дишам.
За да не мога повече да съм себе си!

Ти си тръгна.
Почти всичко ми взе.
Остави ми само частица от себе си
и спомена, че съм те обичала!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емануела Кацарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...