8.01.2009 г., 19:48

Ти

914 0 0
Подари ми надежда и смях.

Подари ми и слънце, и мечти.

Даде ми сърце и да копнея,

и да дарявам радост в тъжните дни.

 

Прогони завинаги мрака

и на болката да ме припари забрани.

Закриля ме по пътя,

по пътя към моите мечти.

 

Смелост ми вдъхна, запали

пожара на безумната страст,

докосна чувства дълбоко заспали

и стопи сълзите от кръв и от прах.

 

Нека студът далече да бяга

от нашата топла любов,

нека да бъдем винаги двама,

за да покажем на всички кой на какво е готов.

 

 На Иван Р.

08.01.2009г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габриела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...