8.01.2009 г., 19:48

Ти

912 0 0
Подари ми надежда и смях.

Подари ми и слънце, и мечти.

Даде ми сърце и да копнея,

и да дарявам радост в тъжните дни.

 

Прогони завинаги мрака

и на болката да ме припари забрани.

Закриля ме по пътя,

по пътя към моите мечти.

 

Смелост ми вдъхна, запали

пожара на безумната страст,

докосна чувства дълбоко заспали

и стопи сълзите от кръв и от прах.

 

Нека студът далече да бяга

от нашата топла любов,

нека да бъдем винаги двама,

за да покажем на всички кой на какво е готов.

 

 На Иван Р.

08.01.2009г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габриела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...