Не искам да се губя там - в разпиляното...

не искам да усещам вкуса на премълчаното!

Ръцете ми от прегръдки отмаляха,

но сърцето ТИ обичах още тъй лудо

и усмивката ТИ топла си представях,

и шепота ТИ в тъмното.

И погледът ТИ - ярък, кадифен,

в спомени назад ме връща,

и убит ТИ като ранена птица -

бавно, тихо ме прегръщаш.

Наивна бях!... И лъгах се, нали?

Дните бяха огледални -

а ТИ дори и в тях не ме позна...

обърнах се и си отидох,

съкрушена от твоята душа.

ТИ ще се обърнеш...

аз зная...

И ще доловиш погледа ми ясен,

но не в красивите кристални огледала,

а там... в съзнанието на детето,

обичащо те още от душа!