Ти
Не искам да се губя там - в разпиляното...
не искам да усещам вкуса на премълчаното!
Ръцете ми от прегръдки отмаляха,
но сърцето ТИ обичах още тъй лудо
и усмивката ТИ топла си представях,
и шепота ТИ в тъмното.
И погледът ТИ - ярък, кадифен,
в спомени назад ме връща,
и убит ТИ като ранена птица -
бавно, тихо ме прегръщаш.
Наивна бях!... И лъгах се, нали?
Дните бяха огледални -
а ТИ дори и в тях не ме позна...
обърнах се и си отидох,
съкрушена от твоята душа.
ТИ ще се обърнеш...
аз зная...
И ще доловиш погледа ми ясен,
но не в красивите кристални огледала,
а там... в съзнанието на детето,
обичащо те още от душа!
© Пламена Христова All rights reserved.
