Ти
Ти
Върху листите слиза нощта.
Пише тайни и нежно се смее.
Месецът тихо рови в прахта,
чувство търси - да го завладее.
Ти! Сънувай ранни странни петли
над комините нечии как запяват.
Как надига кръгло слънце бодли,
те как в прозорци златни изгряват.
Забрави своя странен сумрак.
Не обичай дълго само на книга
и бъди, моля те, щедър добряк,
че животът май все не достига.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
