10.01.2018 г., 23:00 ч.

Ти 

  Поезия » Любовна
634 2 1
Погледът ми замъглен,
лутам се из тъмнината,
посоката не виждам,
докато ти не се появи със светлината.
Златна, слънчева пътека ми показа,
измъкна ме от хаоса, от земята.
От ямата се изкачих в небесата,
полетях из синевата.
До птиците стигнах,
в облаците поплувах,
вятърът като перо ме понесе,
перо невинно, малко пухкаво, красиво. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Не знам Всички права запазени

Здравейте!Ако се припознавате по някакъв начин в моето откровение значи знаете колко е прекрасно и неописуемо да намериш пътеката в мъглата.Всеки път щом препрочета написаното от мен тази емоция преминава отново през тялото ми дори когато този човек го няма вече,но все пак мечтая да срещна този който ще ме кара да се чувствам по този начин отново.

Предложения
: ??:??