Погледът ми замъглен,

лутам се из тъмнината,

посоката не виждам,

докато ти не се появи със светлината.

Златна, слънчева пътека ми показа,

измъкна ме от хаоса, от земята.

От ямата се изкачих в небесата,

полетях из синевата.

До птиците стигнах,

в облаците поплувах,

вятърът като перо ме понесе,

перо невинно, малко пухкаво, красиво.

Усетих тръпка,

сърцето ми тупти,

кръвта ми кипи,

ръцете ми треперят.

Различно е!

Прекрасно е!

Ти си моят спасител,

моят дарител.

Ти ме измъкна 

и аз ще съм твоя.

Вятърът ме носи заедно с есенните листа

доведе ме до теб.

Погледнах те,очите ни се срещнаха,

затичах се, метнах се

и потънах...

Телата ни се разгорещиха,

устните ни се разтопиха,

а сърцата ни се сляха.