Ти
Ти ,тих си стон
в моята морава речна,
стоиш на моя небосклон
и с теб ще остареем вечни.
С усмивка гледаш ме, с тъга...
и никога не ще те пусна.
Обичам те и винаги ще е така,
от теб не ще се аз откъсна.
Ти си дърво
в моята камина стара,
звезда във мойта нощ
на черната ми прашна гара.
Обичай ме
така че да усетя.
Аз чакам с теб
косите да се слеят
на една възглавница
главите ни да остареят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любов Никифорова Всички права запазени
