12.10.2018 г., 13:30 ч.
Ти
Ти тих си стон
във моята морава речна,
стоиш на моя небосклон
и с теб ще остареем вечни.
С усмивка гледаш ме, с тъга...
и никога не ще те пусна.
Обичам те, и винаги ще е така,
от теб не ще се аз откъсна.
Ти си дърво
В моята камина стара,
звезда във мойта нощ
на черната ми прашна гара.
Обичай ме
така че да усетя
аз чакам с теб
косите да се слеят
на една възглавница
главите ни да остареят.
© Любов Никифорова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря, Маргарита!
-
Супер е!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
“като сълза насън ще се отрониш,
всичко ще забравиш,
нощта
ще се надбягва с теб,
и някой ще те моли,
едва докоснал те,
ще си отиде,
а може би
ще шепне името ти тихо някой -
просто ей-така,
понеже му е весело и тъжно,
защото е почувствал любовта,
на тръгване вратата ще затвори,
а ти ще си една сълза -
от радост, болка и умора:
от любовта ще си изгаряща следа.”