12 окт. 2018 г., 13:30
Ти
Ти тих си стон
във моята морава речна,
стоиш на моя небосклон
и с теб ще остареем вечни.
С усмивка гледаш ме, с тъга...
и никога не ще те пусна.
Обичам те, и винаги ще е така,
от теб не ще се аз откъсна.
Ти си дърво
В моята камина стара,
звезда във мойта нощ
на черната ми прашна гара.
Обичай ме
така че да усетя
аз чакам с теб
косите да се слеят
на една възглавница
главите ни да остареят.
© Любов Никифорова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Благодаря, Маргарита!
-
Супер е!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
“като сълза насън ще се отрониш,
всичко ще забравиш,
нощта
ще се надбягва с теб,
и някой ще те моли,
едва докоснал те,
ще си отиде,
а може би
ще шепне името ти тихо някой -
просто ей-така,
понеже му е весело и тъжно,
защото е почувствал любовта,
на тръгване вратата ще затвори,
а ти ще си една сълза -
от радост, болка и умора:
от любовта ще си изгаряща следа.”