23.07.2006 г., 19:19

Ти

1.3K 0 1
Къде е смисълът на всичко?
Каква е моята съдба?
Защо когато те погледна
ме пленява любовта?
Във очите ти съзирам
пламък на един вековен дух,
а в гласа ти ,тъй небрежен,
мелодия на арфа чух.
Гордият ти мъжки поглед,
благородното лице,
имаш чар неустоим
и пълно с обич сърчице.
Накъдето аз погледна,
накъдето завъртя очи,
погледът ти ме преследва,
гони ме,над мене бди.
Като мания обсебваш,
като нежен стих звучаш,
хубав си като се смееш ,
като плачеш и като мълчиш.
Като слънчев лъч докосваш,
стопляш всички сетива,
а с целувката си - лист от роза-
ме изпиваш на мига.
Аз не знам защо те срещнах,
дали за мен си или не,
но любовта ми, тъй гореща,
времето не ще възпре!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...