Къде е смисълът на всичко?
Каква е моята съдба?
Защо когато те погледна
ме пленява любовта?
Във очите ти съзирам
пламък на един вековен дух,
а в гласа ти ,тъй небрежен,
мелодия на арфа чух.
Гордият ти мъжки поглед,
благородното лице,
имаш чар неустоим
и пълно с обич сърчице.
Накъдето аз погледна,
накъдето завъртя очи,
погледът ти ме преследва,
гони ме,над мене бди.
Като мания обсебваш,
като нежен стих звучаш,
хубав си като се смееш ,
като плачеш и като мълчиш.
Като слънчев лъч докосваш,
стопляш всички сетива,
а с целувката си - лист от роза-
ме изпиваш на мига.
Аз не знам защо те срещнах,
дали за мен си или не,
но любовта ми, тъй гореща,
времето не ще възпре!