Ти?
И аз там седях
на края на света,
не виждах, не чувах,
обгърната в сивота.
В паяжини прашни
чаках смъртта,
в спомени страшни
се погребвах сама.
И изведнъж светлина,
искряща и чиста,
синевата обля,
сивотата стопи се.
Извор надежда
край мен заструи,
без да поглеждам
разбрах, че си ти.
От затвора ми тъмен
с гръм ме извади -
от ада безмълвен
на моите кошмари.
Счупи оковите
на моите спомени,
срина основите
в земята зарови ги.
Показа ми светлината
огъня и дъжда,
слънцето и луната,
деня и нощта.
И събуди във мене
желание да живея,
на ново със тебе
в света да се влея
Но скоро и ти
за мене забрави,
с разбити мечти
пак ме остави.
И пак там седя
на края на света,
не виждам, не чувам,
чакам смъртта.
И само се питам,
със сили последни
отговор искам:
Имаше ли те тебе?
Съществуваше ли въобще
или аз те създадох?
Наистина ли дойде
или себе си мамех?
на края на света,
не виждах, не чувах,
обгърната в сивота.
В паяжини прашни
чаках смъртта,
в спомени страшни
се погребвах сама.
И изведнъж светлина,
искряща и чиста,
синевата обля,
сивотата стопи се.
Извор надежда
край мен заструи,
без да поглеждам
разбрах, че си ти.
От затвора ми тъмен
с гръм ме извади -
от ада безмълвен
на моите кошмари.
Счупи оковите
на моите спомени,
срина основите
в земята зарови ги.
Показа ми светлината
огъня и дъжда,
слънцето и луната,
деня и нощта.
И събуди във мене
желание да живея,
на ново със тебе
в света да се влея
Но скоро и ти
за мене забрави,
с разбити мечти
пак ме остави.
И пак там седя
на края на света,
не виждам, не чувам,
чакам смъртта.
И само се питам,
със сили последни
отговор искам:
Имаше ли те тебе?
Съществуваше ли въобще
или аз те създадох?
Наистина ли дойде
или себе си мамех?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Всички права запазени
мерси 
