Ти дебнеш подло, винаги в засада
и чакаш да изгубя някак сили,
да падна в бездна и да се отчая,
вина да ме полази с пръсти гнили,
да ме разяждат болка и омраза
и гняв да трупа в мен могили.
Промъкваш змии в чистата ми пазва,
чрез мислите в които са се скрили.
Не се надявай! Няма да успееш!
Аз може да изглеждам много слаба,
но съм небесна пръст, в която ти не сееш!
А кръстът стана дръжката на сабя!