Ти ела
Как ми се иска да тичам
по тези поляни с роса
и вечно, и истински, теб да обичам,
да галиш моята коса.
Да държа ръката ти леко,
да чувам сърцето горещо,
да милвам лицето ти меко,
да се радвам на всяко мъничко нещо.
Ти ела, разбуди ме тогава,
когато вълшебното слънце изгрява,
да сбъднем мечтите си прекрасни,
да премахваме тез бариери опасни.
ТИ ЕЛА!
20:03ч
27.06.08 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Всички права запазени
