23.11.2014 г., 12:53

Ти и аз

1.4K 1 11

Ти и аз

Сме части на различни моливи

Отчупени

Не можем да пишем история

Всеки е сам

И драска

Със своята поръбена част

Без да прочита

Това, което е другия

Изискваме

Искаме

Без да попитаме

Само в мълчанието

Остава това, което

Наистина чувстваме

Единствено свързва ни

Онази нишка,

Която изгаря

Когато се срещнат очите ни.

Такава обич не е на сбъдване

Понеже не иска да пише обща история

А само своята част

В живота на другия.

Тази обич не дава

А взема

Потъпква

Нечие его и нечии чувства

Накрая си тръгва

Взаимно

Макар да я има

Макар и да знае,

Че пак ще очаква

Ново завръщане

На нещо, което

Никога няма да бъде дописано.

И никога няма да бъде забравено.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...